Кукерски празник в с.Горна Василица |
|
09 март 2008 |
Всяка година седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни е празникът Сирни Заговезни, с който се поставя началото на най-продължителния пост през годината – Великденския пост. По стар обичай в района на Община Костенец този празник се отбелязва с Кукерски събор.
Кукурски състави от близки и далечни села и градове се събират, за да изпълняват кукерски игри.. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже (главно ергени). Всяка кукерска дружина си има водач – кукер, баба или кукерица - кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. Водачът е облечен в кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, има кожена маска на главата или пък е с начернено лице. На кръста му са окачени звънци, в ръка държи дървен фалос, обагрен в червено, и пометаш (дървен прът с привързан в края парцал за измитане на пещта).Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени за винаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година. И тази година в село Горна Василица, на 9км от град Костенец кукерски състави,облечени в народни носии и животински кожи, със страховити маски и изрисувани лица и опашки гонеха злите духове. Въздействието на кукерите допълнително се подсилваше от звука на окачените по поясите им медни и тучени (ляти, бронзови) звънци и от едновременното думкане на барабани, тъпани, воя на кларинетите, зурните и гайдите. Заобиколени от шаренията, маските, буйните танци и неописуем шум и олелия, събралите са хора нямаше как да останат просто наблюдатели. Общата еуфория ги грабна и всички станаха участници в един истински народен театър на открито, изпълнен с хумор и сатира. Завиха се кръшни хора от маскирани и немаскирани. Нямаше вече кукери и зрители дошли да гледат кукерските игри. Всичко стана едно единствено подскачащо и танцуващо в ритъма на балканската музика живо същество. И над цялото това множество се носеше димът на многобройните скари и аромата на ракия, вино, бира. Такова зрелище не може да те остави безразличен. Няма значение дали почиташ старите традиции и обичаи, започваш да вярваш, че злото или поне малка част от него би могло да бъде прогонено от кукерите. |