Европейската комисия може да стартира минимум още една наказателна процедура заради провала на България с екомрежата НАТУРА 2000, заяви пред Мediapool Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). След като миналия четвъртък ЕК изпрати първото официално предупредително писмо до българското правителство за недостатъчност на териториите, определени за защита на птиците, от дружеството очакват в най-скоро време Брюксел да реагира и за липсата на превантивни мерки за защита на хабитатите на дивите птици. Тогава може да се очакват предупреждения поотделно за всяка една зона с редуцирана територия.
Стартиралата вече наказателна процедура е заради значителното орязване на шест от 114-те нотифицирани зони. Това са Централен Балкан, поречието на река Лом, Рила, Пирин, Западните Родопи и нос Калиакра, където има над 460 инвестиционни проекта за изграждането на вятърни паркове и на ваканционни комплекси.
Освен инвеститорските интереси (в Рила различни инвеститори искат да строят осем ски зони), сериозно засегнати са интересите на дърводобива, обясниха от БДЗП. Още през 2006 г. Национално управление на горите (сегашната Държавна агенция по горите) настоява общо 9 територии да бъдат намалени или направо да отпаднат (цялата Сакар планина и Васильовската планина) с аргументите, че това няма да представлява проблем за популациите и защото "в тях са включени гори с висока икономическа стойност".
От ЕК дадоха два месеца на България да предприеме мерки и да се съобрази с европейските директиви за опазване на околната среда. Ако такива няма, следва още едно предупреждение. Третото писмо се изпраща до Европейския съд.
В деня, в който пристигна писмото от ЕК, Министерството на околната среда и водите обяви, че въпреки коригираните граници на някои от зоните, и в този вид те опазвали всички приоритетни видове. МОСВ ще изпрати в Брюксел цялата научна информация, на чиято база са определени обхватът и границите на зоните за защита на дивите птици, както и доказателства за опазване на всички приоритетни видове. Единственото, което МОСВ може да докаже обаче е, че е спазено изискването за броя на териториите, важни за опазването на птиците – 114, но не и обхвата им. Има оценка на Българска академия на науките от 2007 г., според която всички 114 територии трябва да бъдат приети в първоначалният им вид, дори предлагат включването на няколко нови зони, обясниха от дружеството.
От БДЗП припомнят идентичен случай с Холандия. През 1998 г., след предупреждения за недостатъчна НАТУРА-мрежа, страната започва да твърди, че обхватът на зоните й е достатъчен. Резултатът от оспорването на решението е санкция от 200 000 евро на ден, докато не коригира обхвата на предложените територии.
"След всичките предупреждения, винаги вървим по линията на най-лошия сценарий и най-лошите практики. У нас ще се случи същото, както в Холандия", прогнозира Ирина Матеева.
Историята
БДЗП определя броя и обхвата на потенциалните НАТУРА-територии още през 2005 г. Повече от две години правителство прави множество опити да ги редуцира или направо да отхвърли някои от тях. През март 2007 г. МС решава да изключи от НАТУРА всички урбанизирани територии. Следва бум на промени в общите устройствени планове на потенциални НАТУРА-зони, най-вече в черноморските общини, с които се променя статутът на земеделски земи. В дневния ред на Общинския съвет в Каварна, например, имало записани по 30-40 промени в ОУП.
Според Закона за устройство на територията, промяна в ОУП се допуска само по изключение. Общинарите са преценили, че строителството на ваканционни селища, хотели и голф игрища са основателно "изключение".
Това правителствено решение е обявено за незаконно, но чак след една година. Със същото решение кабинетът отлага 26 потенциални НАТУРА-зони, за да ги "преразгледа". Те са приети през декември 2007 г. с променени граници. През това време в тези райони се появяват стотици инвестиционни проекти.
Орязаните територии
Централен Балкан е сред най-важните места в страната за опазването на комплекс от 14 застрашени вида – белогърб кълвач, ливаден дърдавец, ловен сокол, царски орел, скален орел, сокол скитник, лещарка, пернатонога кукумявка, уралска улулица, врабчова кукумявка, черен кълвач, полубеловрата мухоловка, червеноврата мухоловка и козодой.
Тук има поне три проекта за изграждането на ветрогенератори от "Челопеч майнинг", собственост на канадската "Дънди Прешъс". В района на с. Рибарица, където кипи усилено строителство на ваканционни имоти, има поне 7 проекта за жилищни комплекси.
Рила е едно от най-ценните места в страната от значение за ЕС за опазването на врабчовата кукумявка, пернатоногата кукумявка и трипръстия кълвач, както и за скалния орел, глухаря, сокола скитник, черния кълвач, белогърбия кълвач, козодоя и лещарката.
От приетата от правителството защитена зона “Рила” е изключен целият природен парк “Рилски манастир”, също така територии, обхващащи ценни местообитания за горепосочените горски видове, както и гнездови находища на грабливи птици.
Освен осемте проекта за ски-зони – Супер Боровец, Супер Паничище, Искровете, Долна баня, Костенец-Белмекен, Трещеник, Семково и Картала, има поне още 13 проекта за строителството на жилищни комплекси.
Орнитологично важната местност Пирин е сред най-ценните в страната от значение за ЕС за опазването на лещарката, врабчовата кукумявка, пернатоногата кукумявка, трипръстия кълвач скалния орел, глухаря, сокола скитник, черния кълвач, белогърбия кълвач и сивия кълвач.
В приетата от правителството защитена зона “Пирин” е изключен “Южен Пирин”.
В Пирин "Главболгарстрой" иска да строи ски-зона "Кулиното" и да прекара лифт през резервата "Баюви дупки-Джинджирица". Има и проект за строежа на ветрогенератор на връх Ореляк.
В Западните Родопи се намира най-многобройната популация на глухара в България. Те са едно от най-важните места в България за опазването на този вид, както и на лещарката, врабчовата кукумявка, пернатоногата кукумявка, козодоя, черния кълвач, белогърбия кълвач и осояда. Тук има един проект за строителството на спортно-туристическа база.
В Ломовете са среща най-голямата запазила се популация на червения ангъч в страната, това е едно от най-важните места у нас за опазване на световно застрашения египатски лешояд, белоопашатия мишелов и черната каня. Долините на Ломовете са изключително ценни и за други грабливи птици като орела змияр, малкия креслив орел и бухала, за черния щъркел, синявица и сивия кълвач.
МС одобри като защитена зона единствено територията на съществуващия природен парк "Русенски Лом” и резервата Бели Лом, като по този начин намали първоначално предложената територия с 88%.
В района на Ломовете има 21 проекта, предимно за кариери за инертни материали, електропроводи, както и 4 проекта за ваканционни селища.
Калиакра е единственото място в България, където са съхранени остатъци от добруджанската степ. Тук са и най-големите крайбрежни скални масиви по българското Черноморие. Района обитават характерни степни видове птици – совоок дъждосвирец, късопръста и дебелоклюна чучулиги, 4 вида каменарчета, розов скорец. Почти цялата гнездова популация на черногърбото каменарче (81%) е концентрирана в ОВМ Калиакра. Скалистите морски брегове се обитават от единствената у нас колония на средния корморан. С откритите биотопи са свързани и редица хищни птици, като белоопашатия мишелов, обикновената ветрушка, сокола орко, късопръстия ястреб, бухала и др.
В момента в този район има 462 проекта за изграждането на ветрогенератори, електропроводи, електрогенератори, кариери, голф игрища, жилищни сгради, ваканционни селища и много други.
